Има толкова много неща,
които мога да видя
без да си измествам погледа.
Просто... Всичко е в очите ти.
Виждам го. Виждам вичко.
Мога да преброя песъчинките в пустинята,
снежинките в небето.. те са красиви,
когато се сливат с океана.
И всичките тези есенни листа...
спокойни и топли се гонят във въздуха.
Никога не докосват земята,
нито кестените по нея.
Кестените, по които стъпват котките.
Меките им лапички потъват в тревата.
И аз излитам. По тялото ми има песъчинки.
Сливам се с океана и снежинките
се разтапят по лицето ми.
Политам към всичките топли листа
и там, между тях усещам топлината.
Стъпвам по кестените, галят ме.
Тялото ми се отпуска и потъва в тревата.
Заспивам. В очите ти.
И тук... не ме събуждай.