Не търси, не намира,но гори...
И все по-парещо е вътре в него.
Любов - цветя... Любов - сълзи...
Любов... любов несподелена.

Какво е всъщност любовта?

Познава ли я той, или пък просто
несигурно подава и ръка,
когато тя покани го на гости...
Прекрачва прага...и така...

Посреща го и го изпраща тя...

И той...опустошен, ограбен
върви нанякъде, но накъде?
Не вижда, не усеща и не знае.
Върви. Кога ли ще се спре?

Ще го помоли ли за прошка тя...?

И той дали ще и прости?
Не... няма да я види...
Любов - цветя... Любов - сълзи...
Любов, откраднала очите...

Не вижда, не усеща, не разбира...
Къде... къде е любовта...?

"Любов - цветя... Любов - сълзи...
Любов, откраднала очите..."


Много ми хареса! Поздрав!:)

благодаря ти :)