Постинг
22.11.2007 17:10 -
Азове
Автор: paperdoll
Категория: Изкуство
Прочетен: 247 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.11.2007 12:34
Прочетен: 247 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 23.11.2007 12:34
Портокалов сок и цигара. И няколко грешни мисли. Не трябва, не трябва... Това е гадна закуска. Ще излезе да се поразходи, пък останалото просто ще и се случи, както обикновено. О, тя е щастлива, не си мислете, че не е.. В момента просто е малко самотна.
Следваща цигара.. шеста може би. Стъпки по паветата и тема за размисъл.
Хубава ли е? Защо си няма никой?
Сега ще си отметне косата назад, а онова момче няма да я види повече. Трябваше да я настигне, но как, като е толкова несигурен... Стреснал се е сигурно. Тя не го забеляза. Тя не се заглежда по никой, само по хората. Има всичко, няма нищо. Предупреждава. А те не я чуват. Пък после много капризна била. Ами да сте слушали! Момичето ви каза, ама вие с ваште задръстени с розово уши.. Клоуни, само се оплаквате. Майната ви.
Взе си кафе и седна на пейката. И какво? Какво трябваше да направи? Тя знаеше - нищо. Защото светът с всички негови несъвършенства е съвършен. И така трябва да бъде. А който се осмели да докосне хлъзгавата филмова лента и да остави отпечатък, ами .. обърква всичко, всичко, всичко... и дори да си измие ръцете, пак оставя грозните си отпечатъци.
Затова не си прави труда да си миеш ръцете... Просто не пипай. И нея не я пипай, не виждаш ли колко е чуплива... Нали не искаш да оставиш белези по нежната и кожа.
Навръщане реши да мине по заобиколния път през парка. Стъпваше по тревата, гледаше нагоре. От време навреме се усмихваше, но знаеше, че колкото и да го прави, онази празнота ще си я има докато не срещне нова такава.
Ето ги всички. Насядали са като гущери под слънцето. Някои я гушкат, други я целуват. Такива са си... приятели..
През целия ден мислите надничаха зад ъглите на съзнанието и, но тя не им позволи да се появят напълно.. Все пак не беше сама.
По пътя не срещна никой. Никой не я посрещна. И вече нямаше никой, който да гушка през нощта. От месеци.
Последната цигара малко се намокри. Нищо... малко солени капки няма да я прецакат.
Тя си легна. Сама. Щастлива. Самотна...
Тя споделяше. На някой... И не искаше нищо.
Драскотините по уморените и клепачи драскаха очите и...
И солените капки се плъзгаха просто така..
Оставете я да плаче. Нали сте бездушни и черни.
Надраскайте я цялата.
Майната ви!
Следваща цигара.. шеста може би. Стъпки по паветата и тема за размисъл.
Хубава ли е? Защо си няма никой?
Сега ще си отметне косата назад, а онова момче няма да я види повече. Трябваше да я настигне, но как, като е толкова несигурен... Стреснал се е сигурно. Тя не го забеляза. Тя не се заглежда по никой, само по хората. Има всичко, няма нищо. Предупреждава. А те не я чуват. Пък после много капризна била. Ами да сте слушали! Момичето ви каза, ама вие с ваште задръстени с розово уши.. Клоуни, само се оплаквате. Майната ви.
Взе си кафе и седна на пейката. И какво? Какво трябваше да направи? Тя знаеше - нищо. Защото светът с всички негови несъвършенства е съвършен. И така трябва да бъде. А който се осмели да докосне хлъзгавата филмова лента и да остави отпечатък, ами .. обърква всичко, всичко, всичко... и дори да си измие ръцете, пак оставя грозните си отпечатъци.
Затова не си прави труда да си миеш ръцете... Просто не пипай. И нея не я пипай, не виждаш ли колко е чуплива... Нали не искаш да оставиш белези по нежната и кожа.
Навръщане реши да мине по заобиколния път през парка. Стъпваше по тревата, гледаше нагоре. От време навреме се усмихваше, но знаеше, че колкото и да го прави, онази празнота ще си я има докато не срещне нова такава.
Ето ги всички. Насядали са като гущери под слънцето. Някои я гушкат, други я целуват. Такива са си... приятели..
През целия ден мислите надничаха зад ъглите на съзнанието и, но тя не им позволи да се появят напълно.. Все пак не беше сама.
По пътя не срещна никой. Никой не я посрещна. И вече нямаше никой, който да гушка през нощта. От месеци.
Последната цигара малко се намокри. Нищо... малко солени капки няма да я прецакат.
Тя си легна. Сама. Щастлива. Самотна...
Тя споделяше. На някой... И не искаше нищо.
Драскотините по уморените и клепачи драскаха очите и...
И солените капки се плъзгаха просто така..
Оставете я да плаче. Нали сте бездушни и черни.
Надраскайте я цялата.
Майната ви!
Няма коментари
